Съблазнителката

Паулина обичаше да съблазнява мъжете. За нея това беше като спорт, начин на живот, част от нея, правеше го дори и без да осъзнава че го прави, за нея това беше като дишането за повечето хора, правеше го с цел, правеше го за удоволствие, правеше го защото и е скучно, за съблазняването говоря, защото до секс рядко се стигаше, все пак това не беше целта на играта за нея. Тя работеше като агент на недвижими имоти. Най-много продадени имоти имаше на мъже, всъщност беше продала имоти само на мъже, жените не я харесваха по-някаква необяснима за мен причина. Следващият имот, който трябваше да продаде, беше един от най-смотаните в града. Малка панелна боксониера строена по времето на комунизма, на последния етаж, без асансор и от покрива течеше. Никой дори не искаше да отиде на оглед, докато не се появи Стратимир, млад програмист който работеше за голяма софтуерна фирма, той изкарваше толкова пари, че можеше да си позволи голям апартамент на центъра, но още не беше сигурен какво иска и затова беше тръгнал на огледи. Когато го видя да чака пред входа на блока на Паулина и светнаха очите:
- Здравей, аз съм Паулина - каза тя и подаде ръка да се здрависа.
Стратимир намести с показалец очилата си и се здрависа. Рядко виждаше такива жени на живо, на компютъра често, но не и на живо. Паулина беше с къса червена рокля, а пищните и форми бяха добре очертани. Стратимир отново намести очилата си, въпреки че си бяха наместени.
- Заповядай - каза тя. И го въведе във входа на блока. Тя тръгна първа по стъпалата нагоре, а той след нея. Когато погледна нагоре, той откри една приятна гледка пред себе си, първоначално се засрами от себе и отвърна поглед, но изкушението беше по-силно от него и той продължи да върви с вдигната нагоре глава. Паулина не се обърна нито веднъж назад за да не го притесни. Така неусетно за Стратимир, те се качиха до последния осми етаж. Когато стигнаха, Стратимир гледаше към тавана, главата му се беше схванала да гледа нагоре. Паулина му хвана главата и я намести да гледа напред. Като се поукопити той попита:
- Стигнахме ли? На кой етаж сме?
- На 4-тия - отвърна тя - хайде да влизаме!
Когато отвори вратата, няколко хлебарки се разбягаха в различни посоки. Но тя въобще не се притесни.
- Ето това е твоят бъдещ дом! - каза тя въодушевено.
Стратимир започна да оглежда апартамента, който се състоеше от диван, маса и малък кухненски бокс, таванът беше подгизнал, но той още не беше погледнал на там.
- Къде е спалнята? - попита той.
- Ето тук! - каза тя, сядайки на дивана и кръстосвайки крака в стил Шарън Стоун.
Стратимир остана доволен от отговора!
- А кухнята къде е?
Тя припна към кухненския бокс и го посочи с две ръце! Стратимир не остана много доволен. Тогава тя се наведе и отвори най-долния шкаф, в тази позиция каза:
- Тука може да си слагаш тиганите. Как мислиш!?
Стратимир помисли известно време и отговори:
- Да - но вече беше забравил на кой въпрос отговаря.
Той продължи да оглежда апартамента и когато погледът му започна да се вдига нагоре и щеше да види мокрия таван, тя извика:
- Оххххххххххххх!
- Какво стана? Добре ли си?
- Не знам - драматично отвърна тя - крака ми, схвана се, охххххх, боли!
Куцукайки тя стигна до дивана и седна.
- Къде те боли?
- Тука! - каза тя, и посочи вътрешната част на бедрото си - Помогни ми!
Стратимир беше спасявал фирмата си от кибер атаки на китайското правителство, но тази житейска ситуация го вкара в сериозен размисъл!
- Размачкай го! - улесни го тя.
- Да, добре!
Стратимир почна да мачка крака й, а тя огледа тавана, снощи беше валяло и беше бая подгизнал, тя видя как се заформя капка и тръгва да пада към главата на Стратимир, протегна ръка я хвана. Но това беше кратко решение.
- По-добре съм - каза тя - нека да огледаме другите стаи.
То други стаи нямаше, освен банята с тоалетна, която беше с размерите на средно голям гардероб. Когато отвори врата тя каза:
- Виж дори има душ кабина! Какъв лукс!
Наистина имаше душ кабина, трябваше да прескочиш тоалетната чиния за да стигнеш до нея и беше голяма колкото да влезе човек, но не и да си движи ръцете свободно. Стратимир се промъкна и успя да влезе:
- Много е малка! - каза той розочарован.
Тя бързо прескочи тоалетна чиния и се шмугна в душ кабината при него, а вътре беше толкова тясно че бяха залепени един за друг.
- Как ще е малка, виж събираме даже двама човека вътре!
От теснотията и дишането в малко пространство очилата на Странимир започнаха да се запотяват, той изгуби визуален контакт с Паулина, но усещаше тялото й в неговото, гърдите й бяха упряни до неговите, освен зрението и кръвта започна да напуска главата му!
- Не е малка нали? - попита тя.
- Не не, не е - успя да отговори той.
Тя излезна от кабината, преди Стратимир да е изгубил съзнание, все пак беше съблазнителка, а не убийца. Когато излезнаха, Стратимир вече не мислеше за апартамента, а само за нея, за бедрата й, за гърдите й, за меката й кожа.
- Ще го купиш нали?
- Да да, ще го купя!