Наско

Наско беше много пестелив, някои хора биха го нарекли стиснат, но за себе си той беше пестелив. Беше му трудно да си намери приятелка, защото всички бяха такива прахоснички. Веднъж си беше намерил приятелка, която е пестелива като него, но пък тя беше толкова пестелива, че беше започнала да пести и от неговите пари. Наско прекрати тази връзка с минимални загуби. Наско живееше на квартира за 100 лв., при средна цена на квартирите в района от 400 лв., как я беше намерил само той си знаеше. Когато хазяинът му реши да увеличи наема с 10лв, Наско много се ядоса, и реши, че е време да инвестира в покупка на жилище. След като обходи всички банки и намери възможно най-изгодния ипотечен кредит, Наско се сдоби с малък едностаен апартамент. Когато приятелите му разбраха, те веднага го попитаха:
- Насе, кога ще почерпиш!?
Като чуеше този въпрос, Наско си представяше войник в Афганистан, който талибаните го стрелят от всички посоки. Хората задаваха този въпрос за щяло и нещяло. Купил си нова тениска за 4 лв. от намаление “Кога ще почерпиш!?”, избръснал се е “Кога ще почерпиш!?, пръднал “Кога ще почерпиш!?”. За Наско това беше един от най-големите абсурди на съвременното общество. Идеше му да отговори “Никога” и да им се изплези. Но рискуваше да остане без приятели, а приятели трябваха, особено ако мислиш да правиш ремонти. Наско беше давал само веднъж пари за майстори, и още съжеляваше за което.
- Е, ще почерпя, разбира се, за нов апартамент, може ли да не почерпи човек!?
- У вас ще почерпиш, нали?
- У Нас,ко!? Да, да, у нас ще почерпя! - първоначално Наско се стресна при мисълта да пусне хора да амортизират новия му апартамент, но пък щеше да е много по-евтино отколкото да почерпи в заведение.
- Айде, да кажеш кога, да се напием като свине!
Наско започна да събира продуктите за почерпката. Намери много евтина ракия от един дядо на пазара, беше много силна и миришеше на спирт, но пък това означаваше че може да я разреди и да има повече! Намери много евтини домати, които само трябваше да се поизрежат от тук таме и щяха да станат за салата. Замисли се за сирене, но то беше над предвидения бюджет от 10лв., може би извара, но не сол беше достатъчно. След като Наско беше готов с продуктите за почерпката, той покани приятелите си у тях. Каза им да си носят чехли от тях.
- Заповядайте, в моя скромен дом!
- Аве Насе, той наистина много скромен! Има ли 30 квадрата общо?
- Няма, ама колко му трябва на сам човек!?
- Е ти цял живот ли мислиш да си сам?
- Да! - отговори рязко и твърдо Наско.
Приятелите му седнаха и започнаха пият и да обсъждат местните шаврантии и световната политика.
- Аве Насе, каква е тая ракия бие на спирт?
- Аа екстра е - отвърна Наско и отпи за да докаже. Очите му се насълзиха, но той запази съзнание.
- Е, Насе, взе си апартамент, сега и една кола ако си земеш, веднага ще си намериш жена!
- А да бе, два разхода наведнъж, що да не се гръмна направо! - всички се засмяха на шегата на Наско, а той въобще не се шегуваше.
След като всички освен Наско се напиха като свине, започнаха да танцуват, или по-скоро да се тресът в различни посоки. Чаши се обръщаха, като разливаха ракия на пода, чинии се чупеха, ефекта от съмнителната ракия също започна и първият повърнал го направи върху дивана, всички освен Наско му се смяха, но малко по-късно го последваха в освобождаването от отровата която бяха пили. Наско се опитваше да им каже че е време да си ходят, но те имаха сили за още. След като все пак всички си тръгнаха, Наско седеше в ъгъла на стаята и с тъга гледаше щетите по-новия му апартамент. Оптимистът в него си каза “Най-лошото мина! Почерпих!”.